Каньон
Каньоните са големи проломни релефни форми, образувани от ерозията на течащи води, най-често реки. Те са характерни за платата. Размерите на каньоните са различни. Някои от тях са голяма туристическа атракция.
Образуване[редактиране | редактиране на кода]
Повечето каньони се образуват от влиянието на продължителна водна ерозия, предимно в платовидни райони. Те се създават, защото по-твърдите пластове скали, които са устойчиви на ерозия, остават изложени като стени на долината, а по-неустойчивите се разрушават и отнасят от реките.
Каньоните се срещат много по-често в сухи, отколкото във влажни райони, защото физичното изветряне има по-голям ефект в сухи зони. Вятърът и водата от реката се комбинират, за да разрушат и отнесат по-малко устойчивите материали, като например глинести шисти. Замразяването и разширяването на водата също допринася към процеса на създаване на каньони. Водата прониква в пукнатини между скалите и замръзва, избутвайки скалите една от друга и накрая причинявайки откъсването на големи парчета от стените на каньона.[1] Стените на каньоните често са съставени от устойчиви пясъчници или гранити. Понякога големи реки преминават през каньони в резултат от постепенно геоложко издигане. Такива реки се наричат „затворени“, защото не са способни лесно да променят курса на течението си.
Каньоните често се образуват в райони на варовикови скали. Тъй като варовикът е разтворим до известна степен, пещерни системи се образуват в скалите. Когато те се разпаднат, остава каньон.
