Предисловие:  Седемте чудеса, обобщени по-долу, са седем геоложки отличителни белези, които са били резултат на вулканичната дейност от осемдесетте години на 20ти век и са изложени в Креационисткия информационния център на планината Света Елена.  Поради това, че тези образувания са се сформирали много бързо, те заплашват еволюционисткото мислене, според което за образуването на такива формации е необходимо много време. Ние ги наричаме чудеса, поради факта, че те предизвикват благоговение (страхопочитание). Всъщност наше убеждение е, че тези чудеса са послание от Бог! Те са тук, за да ни покажат с каква скорост Той е сътворил света.

Volcanic Eruption,  May 18, 1980

1.  Планината се е видоизменила извън границите на разпознаваемото само в рамките на девет часа.  ПСЕ (планината Света Елена) е била общоприета като най-красивата каскада от остри планински върхове. Била е с конусообразна форма и покрита със сняг. Извисявала се е над китни дефилета и много кристално чисти езера от страната на северния и склон. През месец март на 1980та година магма започнала да си проправя път нагоре през планината, разцепвайки я. Мощно земетресение в 8:32 сутринта на 18ти май става причина северният склон да се гмурне в долината, намираща се в подножието и. По този начин се е освободило налягането, създадено вътре в планината, чрез странична експлозия на север под формата на ветрило. Това първоначално осемминутно изригване унищожава 230 квадратни мили гора.

Планината продължила да изригва до вечерта, достигайки мощността на 20 000 атомни бомби от рода на тази, пусната над Хирошима. През тези девет часа горната централна четвъртина на планината изчезнала, оставяйки огромен кратер във формата на подкова. Дълбоките клисури са били запълнени. 83 метра отломки са били депозирани на дъното на езерото, а реката, оттичаща се по север – по северозападните склонове на планината, сега била затрупана под около 50 метра нанос. Само за девет часа районът е станал грозен и наподобаващ на лунен пейзаж.

През последните 150 години, геоложката еволюция е омаловажавала ролята на катастрофичните събития. Досега за огромните геоложки промени - резултат от това деветчасово изригване на този дребен вулкан, според еволюционистите биха били необходими милиони години за постепенна промяна.

2.  Каньони, образувани в рамките на пет месеца.  През времето на петте месеца, последвали изригването, два каньона били образувани от кал и огненоконгломератен поток, създавайки канал с размери 1,5 мили на 2,0 мили. Основният канал, каньон Стъпка, е с дълбочина до 210 метра. На изток е каньонът Луит. И двата каньона са прорязани през около 30 метра от масивна скала.Поточета се стичат през двата каньона. Обичайното еволюционистко обяснение е, че поточето много бавно оформя каньона в продължение на много години. В този случай ние знаем, че каньоните са се образували много бързо; след това поточето е започнало да тече през тях. Учебниците ни учат, че най-зрелищния каньон на света – Големия каньон (Grand Canyon) се е появил от ерозия, причинена от река в период на стотици милиони години. Сега геолози, които специализират в геоложка ерозия, мислят, че се е образувал много бързо, също като каньоните при ПСЕ.
 

3.  Бадланд (Badlands) са се образували за пет дни.  (Бадланд е тип суха, безводна почва или терен). Бадланд топография се намира също и в Северозападна и Южна Дакота. Получава се, когато ронливите частици ерозират от каменните структури, оставяйки след себе си грапави, но живописни пейзажи. Стандартното обяснение за такова явление е, че водата в продължение на векове е отмивала разхлабените елементи, оставяйки след себе си самостоящи внушителни каменни структури.

На ПСЕ (планината Света Елена) масивни свлачища са пренесли със себе си огромни количества лед и сняг, заравяйки ги в дълбоката долина намираща се на север. По същото време 10 метра пепел с температура от 290 градуса по Целзий също се е депозирала. Това е довело до много бързото разтопяване на леда, преобразувайки го мигновено на пара. Това е бил и същият енергиен процес, който е причинил редицата експлозии в планината през целия този ден. Водата се разширява 1700 пъти, когато премине в агрегатното си състояние – пара. Когато това стане мигновено се получава експлозия. Постепенно, чрез подобни експлозии, цялото количество вода е било изразходено.

Когато нажежената до червено пепел, покриваща леда и снега в долината, причинила мигновеното им топене, са се образували „парово - експлозивни ями” ; някои от тях са били с дълбочина до 35 метра. Те са били с почти вертикални стени до момента, когато гравитацията е била причината за тяхното срутване, образувайки наподобяващи на дерета набраздявания на повърхността. Това е и един от главните отличителни белези на бадланд топографията. Възможно е големите примери за бадланд топография в САЩ да са били образувани под действието на сили от катастрофален характер, а също така и чрез вулканична дейност.

4.  Наслоение на земни пластове са се образували за три часа.  На 12ти юни 1980 година трета експлозия е била причината за „добив” на над 9 метра пластови наслоявания. Това е било голямо удивление за геолозите. Обикновенно е било прието, че за последователни наносни слоеве е нужно дълъг период от време, но тук вертикално са били натрупани около 100 слоя и то повечето от тях са се сформирали между 21 часа и 24 часа. Докато 15 километров стълб се е издигал бързо над планината, вълни от огнена лава са се надпреварвали по северния и склон, ръсейки долината в подножието с пластове. Тези пластове са били с размери, започващи от няколко милиметра до над един метър дебелина. На всеки един пласт му е отнело от няколко секунди до няколко минути, за да се сформира.

Геологът Стивън Остън описва тези огнени вълни като: обгръщащи земята, претопени, турболентни сливания от много ситни вулканични отпадъци. Те са се придвижвали надолу по планината със скоростта на ураган, оставяйки след себе си утайки с температура от около 530 градуса по Целзий. Ние бихме предположили, че всеки един нанос би бил хомогенизиран и напълно смесен с другите, но по невероятен за нас начин тези високоскоростни каши от нагрята до червено пепел и пемза са били разделени на едри и ситни частици от идеално очертани слоеве. Такива характеристики следват законите, управляващи потока на течение при лабораторни условия за утаечни резервоари.

Подобно тънко наслояване се наблюдава и при Големия Каньон (Grand Canyon). Конвенционалната мъдрост би ни казала, че на тези пластове им е било необходимо много дълъг период от време, за да се сформират постепенно. Тази заредени с газ каша при планината Света Елена и заредената с вода в случая с Големия Каньон страта следват същите закони на физиката. Вулканът ни показа, че такива образувания могат да се сформират много бързо. Глобален потоп би обяснил образуванията при Големия Каньон за кратък период от време.

5.  Речни системи са се образували за девет часа.  Свлачището от 18ти май бе погребало реката и пътя към Езерото на Духа със средно около 46 метра наслойки. Също така бе зарило и отводнителните канали в радиус от около 37 квадратни километра от горната част на долината Тътъл, а също така бе затапило и устието на долината. За период от 22 месеца е нямало път за водата да достигне до Тихия океан.

На 19ти март, 1982 вулканично изригване разтапя огромната снежна маса, натрупала се на кратера през зимата. Водата смесена с ронливи частици по склоновете на планината се образували огромни кални свлачища. В период от девет часа, докато никой не е набюдавал, калните свалчища са издълбали обединяваща отводнителна система през по-голямата част от долината, проправяйки път за водата да достига отново до Тихия океан. Тези дренажни канали са включвали поне три каньона с дълбочина от около 33 метра. Един от тези каньончета е бил наречен – „Малкия Голям каньон на Тътъл”, защото е бил повторение в мащаб 1/40та на „Големия каньон”(Гранд Каньон).

Много вода(или кал) постига много бързо това, което малко вода (или кал) постига за цяла вечност.

Геолози еволюционисти определят дълги периоди от време за образуванието от 25,750 квадратни километра на каналните Скабланд (Scabland – уникална ерозия на почвата под формата на правоъгълник), намиращи се в източната част на щата Вашингтон. През 70те геолози най-сетне са признали, че тази оромна геологическа формация, включваща Голямото коли (Grand Couliee) се е образувала в по-голямата си част само за два дни. Това именно е било в резултат на кастрофално събитие. Катастофални събития най-добре обясняват огромните ерозионни образувания по лицето на Земята. Историите на близо 300 групи от народи ни споменават за събитие съответстващо на делото на – глобалния потоп.

6.  Потъващи дървета изглеждат, като много други стари гори само за десетина години.  Около един милион дървета са били завлечени в Езерото на Духа в деня на основното изригване. С течение на годините, дърветата се напоили с вода и потънали на дъното на езерото. Гъстата коренна система все още е налице в около десет процента от дърветата. Тези дървета са потънали във вертикално положение и корените им са били бързо покрити от прииждащите утаечни слоеве носещи се по склона към езерото. По този начин изглежда все едно че те са израстнали и са били унищожени на мястото където са били депозирани – гора върху гора в продължение на много дълги периоди от време.

Такива образувания могат да се срещнат и на други места, включително и на Експонатния хребет (Specimen Ridge), намиращ се в националния парк Жълтия камък (Yellowstone National Park). Там геолози са открили гори „расли” едни върху други на 27 различни пласта по хребета и са заключили, че това е пример за 27 последователни гори. Тълкувателните знаци, наблюдавани при Експонатния хребет, ясно показват тяхната грешка. Било е написано: „Заровени във вулканичните камъни, които са съставна част от композицията на планината, са двадесет и седем ясно очертани слоеве от фосилизирани гори. Тези гори са съществували преди около 50 милиона години.”

Днес истината е наяве, а доказателствата вече ги няма. Учените са осъзнали, че феноменът при Езерото на Духа обяснява откритието при Експонатния хребет. Дърветата са плували по повърхноста на водата, били са подгизнали и потънали на дъното с течение на времето, давайки на нас представата, че са били многобройни гори, пораснали една върху друга. Петдесетмилионната формация всъщност може да е била сформирана само за няколко години плюс времето, което е необходимо за дърветата да се вкаменят(100 до 1000 години).

7.  Нов модел на по-бързо образуване на въглища.  Д-р Стивън Остън е написал докторската си дисертация в Щатския университет в Пенсилвания на темата за нов модел за образуване на въглища, базиран на изследванията си на находище на въглища в Кентъки. Докато геолозите са ползвали модела торф и блато, за да дадат обяснение на образуването на въглища през последните 100 години, Остън спорел, че обяснението им не струва, поради факта, че въглищата са с едра структура – като кора на дърво, а не със ситна структура, срещана при блатния торф. Блатният торф съдържа материали от коренната система, а въглищата не съдържат такива материали. Блатният торф се намира върху пласт от пръст; въглищата пък се срещат най-често върху каменен пласт. До момента нямаме нито един пример на блатен торф, който да се е превърнал частично на въглища.

Остън е продължил напред с предложението, че катастрофа от водно естество е оголила милиони хектара от дървета, сплитайки ги на килими. Тези килими са се носили по водата, която се е намирала по това време над Кентъки; блъскайки се един в друг, корите от дървесината са се отделяли и са потъвали на дъното. По-нататък вулканична дейност е осигурила топлина и налягане, това са били и последните компоненти, ползвани за производството на въглища при лабораторни условия. Резултатът е бил богати пластове от въглища в Кентъки и докторска степен за Остън.

Само десет месеца по-късно планината Света Елена изригнала, стоварвайки огромни количества от растителност в Езерото на Духа, включително и милиони трупи. Доктор Остън открил, че трупите са били оголени от кората си. Дъното на езерото е било обсипано с почти метър пласт от кори, смесени с други растения и утайка. До ден днешен този материал продължава да съществува като просто бавно разлагаща се растителност. Но ако някаква катрастрофа снабди необходимото количество от топлина и налягане, тези материали бързо ще се трансформират във въглища. Изследванията на Д-р Остън сочат, че идеята за милионите години, нужни за сформирането на въглища, всъщност е доста съмнителна.

Седемте чудеса на планината Света Елена
<http://www.creationism.org/bulgarian/7wonders_bg.htm>

---

Начало:  Български

www.creationism.org